Тича си лисицата през . . .

Tича си лисицата през гората и вижда – вълкът, опечален и намръщен.
– Кво става, Вълчо?
– Ходи до онзи храст и сама ще разбереш.
Отива лисицата до храста. Зад храста седи ламята Спаска. Ламята казва:
– Дааа, ти коя си?
– Ами лисицата…
– Такаааа, записваме – ли-си-ца-та. Утре ела в 12.00, да те изям. Въпроси има ли?
– Не….
Върви лисицата по пътеката и реве. Среща мечката. Пратила я и нея при храста. С мечката се случило същото, само че й дали друг час за изяждане. Върви мечката из гората, гадно й е…..По едно време срещнала заека. Решила, да го прекара и него. Пратила го при храста.
Тича заекът при храста.
– Кой си ти? – пита ламята.
– Заекът.
– Такаааа, записваме – за-е-к. Утре в 17.00 да си тук, за да те изям. Въпроси, им

а ли?
– Има – може ли, да не дойда?
– Може, за-драс-квамееееее.