За първи път ипотеките се появяват в Древна Гърция през 6 век пр.н.е. И дори тогава това било свързано с осигуряване на отговорността на длъжника към кредитора със земевладения. Ипотеката била стълб, указващ границите на ипотекираната земя, върху който били отбелязани всички входящи дългове на собственика на земята. Информацията за длъжниците била открита и на всяко заинтересовано лице било дадена възможност да установи състоянието на този поземлен имот.
Най-големият просперитет на ипотеката е достигнат в древен Рим. Имало много видове ипотечни заеми и отношения, които били нормативно установени от римското гражданско право. В допълнение към ипотеката имaло и други методи – фидуциарни, при които длъжникът прехвърля заложеното имущество в собственост на кредитора, и pygnus – прехвърляне на имущество в собственост на кредитора.
Традиционните правила за класическата ипотека са били въведени в институциите на Гай през 1-2 век. нова ера. По това време били възможни множество ипотеки върху един и същ имот. С множество ипотеки за един и същ недвижим имот, първият заемодател след време имал право да превърне имота в продажба и в същото време не непременно от публичен търг.
В римското право ипотеките могли да се използват и за движими вещи. Тази правна позиция била обоснована преди всичко с високата икономическа стойност на движимите вещи и с факта, че ипотеките се учредяват само за движими вещи с големи ценности, които рядко се отчуждават.
По-цивилизован модел на ипотечно кредитиране, с участието на ипотечни банки, се използвало в Германия в средата на 19-ти век: първоначалният капитал на банките се натрупвало за сметка на влоговете на домакинствата, а допълнителни средства идвали чрез спешни заеми от финансови институции. Използвайки първоначални депозити, самата ипотечна банка отпускала заеми, обезпечени с недвижими имоти, и ги обслужвала. След издаване на заем банката продавала ипотеката си директно или чрез емитиране на облигации и други ценни книжа.
В края на XIX век ипотечното кредитиране се практикувало в САЩ и Англия. Там са отпуснати заеми в размер на 50% от стойността на ипотекирания недвижим имот за срок до 5 години. Ипотечният механизъм бил същият като в Германия.
Обикновено размерът на заема не надвишавала 60% от стойността на ипотекирания имот. Тяхната отличителна черта била в това, че заемите се издавали не в брой, а под формата на облигации на кредитно общество. Получателят на заема можел да превърне облигациите в пари, като ги продаде на инвеститори на вторичния пазар.
Източник: vsichki-krediti.com
