Кученцето …

Седи си един композитор вкъщи. Работа няма. Пари няма. Криза… И изведнъж телефонът му звъни. Обажда му се един приятел режисьор:
– Трябва ми тема за финалните надписи на филма. Ще праснеш ли нещо простичко? Премиерата ми е след две седмици, помогни ми, че съм на зор!
– Нямаш грижа! Кажи ми само за какво е филмът, да не се изложа с музикалната тема?
– В него изобщо няма музика! Темата ми трябва само за титрите. Представи си: от сухо дърво се отронва лист и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт и в момента, в който стига до земята, започват твоята тема и надписите.
– ОК. След седмица ще съм готов!
И гладният композитор сътворил неимоверно красива, дивна музика — направо за “Оскар”. Пратил я на режисьора. Той му благодарил и го поканил на премиерата.
Отива композиторът – залата празна. Само на балкона седят възрастна двойка — и двамата над 80-годишни.
Ясно, мисли си композиторът, драмата вече не е на почит, само възрастните ги интересува.
Седнал, светлините изгаснали и започнало…
На фона на природата младеж в самозабрава ч*ка мадама с огромни ц*ци, като баскетболни топки.
След това дошла нова двойка, разменили се… После – латиноси, тъмнокожи, ескимоси – екранът вече не ги побира!
След това притичва и едно кученце. Първо оправя всички, след това всички оправят него…
И тук камерата показва в едър план сухото дърво, листото се откъсва и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, звучи неземна, дивна музика и започват надписите.
Светват лампите…
Композиторът седи в шок, червен като домат от срам.
Мисли си “Мамка му и режисьор, как ми услужи! Какво ли ще си помислят хората сега за мен!” Става от мястото си и с тази мисъл тръгва към изхода. Забелязва, че възрастната двойка седят в прединфарктно състояние и го гледат…
Той не се сетил да им каже нищо друго освен:
– Музиката е моя!
А те, продължавайки да гледат със стъклени очи, му отговарят:
– А кученцето е наше…

Leave a Reply